ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА - (неизвестен автор)
В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали: -Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари. -Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва. Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си. Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня. -Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия. -Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга. Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат. След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят: -Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие. -Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем. След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали: -Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия. Старецът отвърнал: -Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие... Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...
Posted by ivas on сряда 16 юли 2008 - 05:13:49 - Comments: 0

Ако - Ръдиърд Киплинг
Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво, когато всеки губи дух и теб в това вини, Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват, но вслушаш се и в съмнението отстрани, Ако изчакваш, без да се отчайваш, наклеветен - не сееш клевети; или намразен - злоба не спотайваш; но … ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да става господар на теб мечтата, Ако ти мислиш, без да правиш мисълта си цел, Ако дружиш с царе и пак оставаш син народен, Ако ни враг ни приятел някога те уязвява и ти зачиташ всекиго, но много ни един, Ако срещнеш ти успеха и бедата и бъдеш с двамата измамници еднакво смел, Ако ти можеш всичко припечелено от теб изцяло да заложиш на едно подхвърляне на зар и загубиш всичко до игла и започнеш отначало без всякакво оплакване с предишната си жар, Ако ти, в минутката летяща безвъзвратно съумееш с шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой. Земята твоя е! Ти всичко ценно в нея ще владееш и нещо повече, човек ще бъдеш, сине мой !
Posted by ivas on сряда 16 юли 2008 - 04:54:27 - Comments: 0

Умира бавно, този, ... - Пабло Неруда
Умира бавно, този, който не пътува, който не слуша музика, който не открива очарование в себе си! Умира бавно този, който разрушава себелюбието си, който отказва помощта. Умира бавно този, който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не търси разнообразие, не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати. Умира бавно този, който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца. Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата и любовта си, който не рискува сигурното за неизвестното, з а да преследва една мечта, който не се решава веднъж в живота си, да избяга от мъдрите съвети... Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!
Posted by ivas on сряда 16 юли 2008 - 04:49:25 - Comments: 0

Ето нещо за приятелите, приятелството и силата на думите: (неизвестен автор)
Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони. Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби терпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата: - Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с накого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата. Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат. Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.
Posted by ivas on сряда 16 юли 2008 - 04:35:11 - Comments: 0

Притча за пеперудата (неизвестен автор)
Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива. Понякога именно усилието ни е необходимо в живота. Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.
Posted by ivas on сряда 16 юли 2008 - 04:33:55 - Comments: 0

МАЛКИЯТ ПРИНЦ - Антоан дьо Сент Егзюпери
…Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората. - Добър ден – каза той. Беше стигнал до градина с цъфнали рози. - Добър ден – казаха розите. Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете. - Кои сте вие? – попита ги той смаян. - Ние сме рози – казаха розите. - А! – рече Малкият принц. И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея! “Ако види това – каза си той , - тя ще бъде много обидена…” А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака. Тъкмо тогава се появи лисичето. - Добър ден – каза лисичето. - Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо. - Аз съм тук, под ябълковото дърво… - Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво… - Аз съм лисиче. - рече лисичето. - Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно… - Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено. - Ах, извинявай – рече Малкият принц. Но след като помисли, добави: - Какво значи “да опитомяваш”? - Това е нещо отдавна забравено. То значи “да се свържеш с другите”. - Да се свържеш с другите ли? - Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоите стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно… Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц. - Моля ти се…опитоми ме – каза то. - Какво трябва да направя? – каза Малкият принц. - Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо… Така Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза: - Ах!….Аз ще плача. - Ти си виновно – каза Малкият принц, - не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя… - Разбира се – каза лисичето. - Но ще плачеш! – каза Малкия принц. - Разбира се – каза лисичето. - Но тогава ти не печелиш нищо! - Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото. И добави: - Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетна ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна. Малкият принц отиде да види розите. - Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света. -И розите се почувстваха много смутени. - Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза. И се върна пак при лисицата: - Сбогом …-каза той. - Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
Posted by ivas on сряда 16 юли 2008 - 04:25:16 - Comments: 0

А. Балфор
Не е важно какво ще ти се случи. Важно е как ще го преживееш!
Posted by ivas on сряда 16 юли 2008 - 04:24:04 - Comments: 0

Ръдиард Киплинг - Последната песен
Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва.
Posted by ivas on сряда 16 юли 2008 - 04:22:42 - Comments: 0

13 фрази за живота - Г. Маркес
1. Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб. 2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче. 3. Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце. 4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти. 5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой. 6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея. 7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят. 8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.. 9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си. 10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило. 11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората. 12. Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти. 13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.
Posted by ivas on сряда 16 юли 2008 - 04:20:04 - Comments: 0

Първото стъпало (индийска притча)
Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал: — Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми! Рамануджа внимателно го погледнал и попитал: — Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого? Мъжът му отвърнал: — Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога! — Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг? — Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого. Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил: — Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!
Posted by ivas on сряда 16 юли 2008 - 04:18:45 - Comments: 0